пруст, прỳстът, прỳста, мн. прỳстове, прỳста (сл. ч.), м. Диал. 1. Отворена отпред или отстрани покрита част от къща, през която се влиза в нея. Надлъж пред стаите имаше пруст, висок само на две-три стъпала над земята, обграден с дъсчени перила. Йовков. Излязоха на дървения пруст, който се надвесваше над вътрешния двор. Ст. Загорчинов. 2. Междинна стая, където се пазят сандъците, завивките и пр. Но главното дядово Либеново богатство се намира в пруста. Каравелов. 3. Коридор. Пощенската станция се помещаваше в отвъдното крило... Между двете крила имаше дълъг пруст на едно-две стъпала над земята. Йовков.
|