пръ̀свам, -аш, несв.; пръ̀сна, -еш, мин. св. пръ̀снах, прич. мин. страд. пръ̀снат, св., прех. 1. Пръскам веднъж или няколко пъти по веднъж или пръскам от време на време. Една му с билки раната върже, / друга го пръсне с вода студена. Ботев. Пияна съм! — рече възторжено Цвета, вдигна ръка и със замах пръсна цветята, които държеше. Елин Пелин. Едната светлина е вечна / ... / Във мрачен гроб хвърлете нея — / тя по-веч блясък ще да пръсне. Вазов. Лъчи обилни в мрачна нощ пръсни. Дебелянов. Когато дойдохме на Т. Пазарджик, пръснаха слухове, че към Беловския балкан се явили някакви си комити, които изгорили станцията. З. Стоянов. Ей сега отивам, како, ами рекох да събера картините, че Ваньо ги беше пръснал, — каза слугинята оправдателно. Влайков. Снагата ѝ избиваше навън, сякаш щеше да пръсне дрехите ѝ. Йовков. Каква помощ? Кой те прати? — Офицерите. Всички. Пръснаха ни, избиха войниците. Йовков. Мислиш, че ще пръснат пари ли? Отде ще ги вземат? Раздрънкват там по някой гологан в джоба си. Йовков. 2. Небрежно слагам, различни предмети на различни места; разхвърлям. Пръснал си дрехите по цялата стая. Пръснал си книгите и играчките навсякъде. пръсвам се, пръсна се страд.
|