пръ̀свам се -аш се, несв.; пръ̀сна се, -еш се, мин. св. пръ̀снах се, св., непрех. 1. Пръскам се веднъж или няколко пъти по веднъж. Една голяма вълна с бяла грива ревешком връхлетя лодката, пътници и гребци, па се пръсна, като остави едно езеро в краката им. Вазов. Един къс от канара се откърти под краката ми... и се пръсна в каменните блокове в подножието на урвата. Вазов. Ядох, ядох, тъпках... и до сега се чудя как не ми се пръсна стомахът. Ал. Константинов. Иглика се повайка малко, после събра цветята, които бяха се пръснали по тревата, седна и мълчаливо почна да доплита венеца си. Елин Пелин. Домъчня ми за вас, бе хора! Пръснахме се като пилци — кой накъде види! Орлин Василев. Мъжественият мотив на тая песен, като невидима вълна порасте, изпълни залата, заля двора и се пръсна в нощта. Вазов. Мълвата за това събитие бързо се пръсна из целия град. Влайков. Искам някому да излея сърцето си, че ще се пръсне от радост. Вазов. Мен и без това ме е яд, та ще се пръсна от мъка. Влайков. Колко са лоши хората — ще се пръснат от завист! К. Петканов. 2. Простирам се нашироко. Не е, брате, село пусто, като село — / пръснало се в планината, та се не видело, / Накацали къщурките от чука на чука. Елин Пелин. Това беше самата царска сватба. Тя се бе пръсналa на цял хвърлей място. Ст. Загорчинов. 3. За нещо надуто — спуквам се. Щеше да ми се пръсне коремът от ядене. Балонът се пръсна. □ Ще се пръсна — при силна горещина или от преяждане: става ми лошо, умирам, не мога повече да понасям. Белчо, много ми е горещо, ще се пръсна! К. Петканов.
|