|
пръст1, пръ̀стът, пръ̀ста, мн. пръ̀сти, пръ̀ста (сл. ч.), м. 1. Подвижен завършек на ръка или крак. Стоян тури пръст в устата си и изсвири. Йовков. Като зърна той, че иде / неговото мило либе, / из юнаци той изскочи / и към нея с пръст посочи. Ботев. Тънките пръсти на дългите му ръце неспокойно стискаха късото моливче. А. Каралийчев. По помръзналата кора на снега се редяха следи от меки, прилични малко на котешки стъпки, но с разперени пръсти и с тънки дълбоки дупки от остри нокти. Елин Пелин. Приближи до ниската селска къща, застана под прозореца на Росинкината стаичка, подигна се на пръсти и почука на стъклото тихо, но настойчиво. Дим. Ангелов. 2. Мярка, равна на дебелината на един пръст. Два големи бели котли бяха пълни с прясно биволско мляко и три — с подквасено, на което се жълтееше един пръст дебел каймак. Цани Гинчев. А само от виното бе отпил два пръста и хляба бе разчупил. Ст. Загорчинов. □ Бeз да си мръдна (помръдна) пръста — без да направя каквото и да било; без усилие. Всичките пари от нея той тури в джоба си, без да си бе мръднал даже и пръста. Броят се на пръсти (разг.) — много малко са. Гледам (на нещо) през пръсти (разг.) — отнасям се небрежно към някоя работа. Щe занемари кметството, ще гледа през пръсти на селските работи. Влайков. Зная (познавам) на пръсти (нещо) (разг.) — зная (познавам) много добре, напълно (нещо). Съдебен следовател е бил, знае законите на пръсти. Ал. Константинов. Изсмуквам из пръстите си нещо (неодобр.) — измислям си нещо без основание. Имам (нямам) пръст в някоя работа — замесен съм (не съм) в нещо, (не) участвам в нещо. Карам през пръсти (разг.) — върша нещо небрежно. Той гледа по-лесно да изкара службата... Затова сигурно не заляга за дисциплината, кара през пръсти. Вежинов. Навивам нещо на пръст (разг.) — мисля, повтарям упорито, втълпявам си нещо, от което никой не може да ме разубеди. Не съм го бутнел (докоснал, закачил) с пръст (разг.) — не съм го удрял никога. Божана, горката, много ме ядосваше... Ама аз пак я обичах, и с пръст не съм я докачил... Кой бие жена си — бие ангела си. Елин Пелин. Няма да си мръдна и пръста (разг.) — няма да направя абсолютно нищо. Пръста си няма да мръдна, за да те спасявам. Не си малък! А. Гуляшки. Оставам с пръст в устата (разг.) — оставам измамен в очакванията си. Турям (слагам, поставям) пръст в раната — засягам най-болното място, най-големия недъг или мъка на някого. Той разглеждаше откровено всички недъзи, поставяше пръст в раната, сочеше злото направо, без заобикалки! Л. Стоянов. Пръст Божи (рел.) — намеса на бог. Не беше ли туй пръст божи! Божа поличба! Г. Райчев. Пръстът божий му указа пътя към Търново и същият този пръст показваше сега към Царевец. Ст. Загорчинов. Пръстите да си оближеш (разг.) — за нещо много вкусно. А наготвила бабата!... Чорба и половина — пръстите да си оближеш. Ц. Церковски. Сочат ме с пръст — ползвам се с добро или лошо име. Сега всеки ще я сочи с пръст, и не за добро. Ц. Церковски. По-рано Тъкачев много често мислеше как ще започне своята обществена дейност... Той ще влезе в парламента с име и слава и всички ще го сочат с пръст. Г. Караславов.
пръст2, пръсттà, мн. няма, ж. Разровена, изкопана земя. Той хвърляше семето, зърната блясваха във въздуха като златна струя, след туй падаха и се губеха между буците на пръстта. Йовков. Снегът се е стопил, пръстта в нивите просветва мокра и черна. Н. Фурнаджиев. А тракторът бразди — лехи отмята, / пръстта се сипе — зърнеста и здрава. И. Бурин. В помещението беше тъмно и влажно, миришеше на мухъл и пръст. Дим. Ангелов. Калуда, циганката, продаваше дребни неща:... бяла и червена пръст, хума, сухи дренки, вретена. Йовков. □ Лека му пръст — пожелание при споменаване на умрял. Умрелите — лека им пръст, с живите — живей. Елин Пелин.
|