прът, пръ̀тът, пръ̀та, мн. пръ̀тове и пръ̀ти, пръ̀та (сл. ч.), м. 1. Отсечено и окастрено право, дълго и тънко стъбло или клон от дърво; върлина. Ганчо не се стърпя, взе един прът, откърти му върха, окастри го с ръце и, като отиде при пещта, разрови я добре. Цани Гинчев. По средата на площада... се развяваха на воля двете червени знамена, заковани на дълги пръти. Дим. Ангелов. Плетът беше изплетен от здрави делиормански пръти. Йовков. 2. Дълъг, тънък и объл къс от метал. Високо стърчаха кръстосани железните пръти, а пред тях — огромното колело с перките. Л. Стоянов. Тя (портата) се затваря отвътре с дебел железен прът, мушнат в чугунени халки. А. Гуляшки.
|