|
пръ̀хвам1, -аш, несв.; пръ̀хна, -еш, мин. св. пръ̀хнах, св., непрех. Диал. 1. Избухвам във висок и неудържим смях; прихвам. Пръхнаха да се смеят всички. Йовков. Рале чакаше да го закачат, а вместо закачка, всички пръхнаха да се смеят. П. Ю. Тодоров. 2. Кихвам, пръхтя. Овцете стояха кои прави, кои легнали и си преживяха... Тук-таме някоя ще пръхне, ще кихне. Йовков. И пръхна той веднъж, и дваж, и триж — / в носа му пясъчно бе влязло зрънце. Ем. п. Димитров. Манчовица сложи в устата си залък, хапна от една непечена чушка, ала така ѝ залютя, че веднага пръхна, закашля се, едва не се задави. Кр. Григоров.
пръ̀хвам2, -аш, несв.; пръ̀хна, -еш, мин. св. пръ̀хнах, св., непрех. 1. Изведнъж хвръквам, подхвърквам, подскачам. Скоро (птиците) раздвижиха клонете на дървесата, спущаха се към реката, пръхваха с криле. А. Страшимиров. Юрдан пръхна от радост като го видя. Г. Караславов. Сърцето му пръхва като птичка в гърдите. 2. Диал. Изведнъж се впускам да бягам; хуквам. Изненаданите турци пръхват на две страни като пилци. Яворов. Тоньо отстъпи зад прага, готов да пръхне при най-слабото помръдване на майка си... И чак когато зае най-удобната позиция за бягство, той показа монетата. Г. Караславов.
|