|
пръ̀хна1. Вж. пръхвам1 и пръхвам2.
пръхна2, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Само 3 л. Ставам пръхкав, изсъхвам, напуквам се. Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог. Елин Пелин. Влажната земя пръхне под топлия есенен вятър.
|