пръ̀чка ж. 1. Отрязано, тънко и издялано клонче от дърво или храст. Качили се бяхме няколко деца на една върба да си отрежем пръчки. Влайков. При чешмата той спря и отсече една пръчка от върбата. Елин Пелин. Уморените селяни лениво и грубо се караха помежду си и от немай какво шибаха своите добичета с жилави пръчки. Ст. Загорчинов. Върбова пръчка. Дрянова пръчка. Тръстикова пръчка. 2. Тънко и късо парче от метал. Спря се да послуша и надникна през железните пръчки на прозорчето. Елин Пелин. Прозорците бяха разтрошени, оковани с ръждиви железни пръчки. Г. Караславов. Най-напред вървяха музикантите. Едни от тях носеха дълги с металически блясък на злато пръчки, които удряха една о друга. Елин Пелин. □ (Като) с магическа пръчка (разг.) — по необясним, неочакван, много бърз и лесен начин; изведнъж. Матей Матов се усмихна горчиво при мисълта, че тоя човек успяваше във всичко като с магическа пръчка. Л. Стоянов. Лозова пръчка — а) Разсад за лозе. Побий пръчка, пий вино. (ирон.). Ще се проведе дълбока оран за засяване на лозови пръчка и разни плодни дървета. б) Лозово стъбло, приготвено за посаждане. Но радостта им нямаше край, когато лозовите пръчки на Голо бърдо родиха жълт дамят. А. Каралийчев. Той запали огън пред колибата, натрупа сухи лозови пръчки. Цани Гинчев. Пръчката ще играе (разг.) — ще има бой. Когато бай Петко чу какво се е случило, рече: — Сега вече пръчката ще играе! Дора Габе. Пръчка трябва (разг.) — необходим е бой. Трябва пръчка за децата. Вазов.
|