пряк, -а, -о, мн. прèки, прил. 1. Който води по права линия, направо, без заобикаляне. Тук е наблизо пряката пътека през рътлината и ще отида много по-скоро, отколкото вие с кабриолета по шосето. Н. п. Филипов. Дружината се насочи по най-преките пътища за Странджа. К. Петканов. Улови го под ръка и го поведе към дома му по най-пряката улица. К. Петканов. 2. Който става или е свързан направо; непосреден. Противоп. косвен. До самите затворници ние вече нямаме пряк достъп. А така чрез вас ние можем да научим много нещо. Дим. Ангелов. Техният пряк ръководител е Лиляна. А. Гуляшки. Преки съобщения. Пряко влияние. Пряк началник. Пряк контрол. 3. Напречен. Като видя тия едри разгневени мъже, току сви по пряката уличка. Ст. Ц. Даскалов. 4. Прен. Откровен, прям. Не трябваше нито много време, нито много заобикалки на тия преки и честни сърца да се разберат. Вазов. Пряк въпрос. Пряк отговор. || Диал. Рязък, остър. Никога двамата не бяха влизали нито в спор, нито пък си бяха казвали пряка дума. Кр. Григоров. Отвореше ли уста някоя да каже нещо пряко и остро на стареца пред него, Божан се спущаше въз нея и острият му нос побеляваше от гняв. Елин Пелин. Гледай го, върви изпънат, прав, / а както ходът му е и самият нрав / и пряк и упорит. П. П. Славейков. □ Пряк данък (налог) (финанс.) —данък, който се събира направо от данъкоплатеца въз основа на неговите доходи и имущество. Противоп. косвен данък. Пряк наследник (юрид.)— наследник по права линия (низходяща или възходяща) или съпруг. Децата, родителите и съпругата на починалия са едни от неговите преки наследници. Пряка престилка (диал.) — престилка от тъкан на хоризонтални разноцветни шарки, чийто плат е поставен по дължина на тялото така, че райетата заемат водоравно положение при запасаната престилка. Па си се Стойна опаса / с пряка загорска престилка. Нар. пес. Пряка реч (грам.) — думи на говорещия в първо лице в художествения текст, графично оформени обикновено на нов ред след дълго тире, чрез които той предава своите мисли, чувства, преживявания. Противоп. непряка реч. Пряко допълнение (грам.) —допълнение без предлог, което означава нещо (предмет или лице), засегнато пряко от глаголното действие. Противоп. непряко, косвено допълнение. Пряко значение (на дума) — основно, буквално, непреносно значение (на дума).
|