пря̀ко. I. Нареч. 1. По права линия, по най-късото разстояние, по най-късия път. Вървеше не из пътя, а пряко през поляните. Йовков. Тресавището... пресъхва: тогава една пътека го просича по на север и съединява по-пряко чепинските села с Батак. Вазов. 2. Без посредничеството на някого или нещо; непосредствено, направо. Противоп. косвено. Източни песни може да пее само човек с източна душа която пряко и наивно възприема света и живота. П. П. Славейков. Пряко или косвено това го засягаше много. Пряко заинтересован. 3. При глаголи като казвам, говоря, заявявам — без заобикалки, направо. Все празни приказки! Чуй, да ти кажа пряко, / защо сме ний дошли. П. П. Славейков. II. Предл. Диал. 1. За означаване, че нещо се пресича, прекосява от единия до другия край: праз. От време на време заек претичваше уплашен пряко пътя или сърна се мяркаше в шубраците. Ст. Загорчинов. Тополите хвърлят дълга сянка пряко улицата. Йовков. Газили са до два млади елена, / газили са пряко нива зелена. К. Христов. 2. За означаване, че известно действие преминава над нещо; над, през. Как вълна пряко вълна пенесто поточе мята! П. П. Славейков. Някои крещяха Момчилу пряко главите на другарите си. Ст. Загорчинов. А през нощта подровиха стената, хвърлиха сръчно мостове пряко рова. Н. Райнов. 3. За означаване, че нещо става, извършва се или се намира от другата страна, отвъд нещо; през. Далеч била Мъсър земя — пряко планини и моря. А. Страшимиров. Планината стана съвсем близка и доби тъмносин цвят, а от другата страна, пряко прореза на реката, започнаха да никнат нови върхове, обвити в мъгла и бели от сняг. Ст. Загорчинов. □ Пряко сили (силите си), пряко мярка (мяра). — свръх сили, извънредно много. Велика работеше пряко силите си. Самата тя вярваше, че трудът ще прогони лошите ѝ мисли и сънища. К. Петканов. Тя отслабна пряко мяра. Той пие пряко мярка.
|