прям, -а, -о, прил. (рус.). Книж. 1. Остар. Непосредствен, пряк. Противоп. косвен. Той ставаше прям наследник на Юрдан Диамандиев. Вазов. Общинарите... изпращат жалба до неврокопския владика, който беше прям началник на бунтовника учител. Яворов. Прям отговор. 2. Прен. Откровен, искрен. Тя не употребяваше никакви лукавства, никакви хитри клопки, а такова беше държането ѝ към всички: свободно, прямо, честно. Дим. Талев. Динков бе прям момък и думите му бяха искрени. Орлин Василев. Tой познаваше тия очи! Те бяха тъй горди и тъй прями. Ив. Мартинов. Прям човек.
|